четвъртък, 30 септември 2010 г.

Slow Food или за силата на консуматора


        Slow Food е организация, пропагандираща здраве и щастие чрез връщане към здравословния начин на хранене. Червеният охлюв е символът на организацията. Т.е. бавна наслада и бавно хранене.
         Slow Food е създадена през 1986 година в Италия от господин Carlo Petrini, като протест срещу откриването на поредния McDonalds в сърцето на Рим. Днес световната организация има над 100 000 членове в 130 страни на всичките 5 континента. Готвенето и яденето са станали култ обекти. Многото готварски списания и предавания са само част от нещата, дължащи се на организацията.
         Храненето отдавна вече не служи за набавянето на ежедневното количество калории.
         Slow Food определят себе си като международно движение за запазване на правото ни за наслаждаване и защитават правата на потребителите за повече информация. Вярват, че всеки има фундаментално право за наслада, а от там и отговорност за запазването на традициите и културата на хранене. И не на последно място, да знаем произхода на продуктите, къде, как и по какъв начин са произведени. Замърсява ли се околната среда, отглеждат ли се животните достойно или крият опасност за нашето здраве?
         Slow Food създават и така наречения “ноев ковчег на вкуса” чрез който се стремят да спасят застрашени от изчезване видове животни, продукти, растения, ръчни занаяти и други подобни културни наследства.
         Заради последствията от индустриализацията, културата ни на хранене се е отдалечила доста от нормалния й път. Загубва се идентичността й. Изчезват традиционните методи на производство, има отдалечаване от месните, регионалните продукти. Всичко това води до уеднаквяване на вкусовете ни.
         Решението на този проблем е – връщане към естествения начин на хранене. Повечето от нас си спомнят с носталгия за времето, когато продуктите бяха от региона, познаваха се производителите, храненето бе сезонно. С настъпването на индустриалната революция на път са да изчезнат или вече са изчезнали много традиционни начини на производство и ръчна работа. Глобалната хранително-вкусова промишленост води до еднакъв начин на хранене. Преди 150 години ситуацията е била коренно различна. Засищането на човек не е било просто даденост. Фактори като климат и плодородие на почвата са определяли менюто.
         Не е и ставало на дума за хранене с наслада, в днешния смисъл на това понятие. Индустрията доведе до сигурност в снабдяването с храна. Новите методи на консервиране направиха хранителните продукти независими. Първоначално това e било много необходимо поради все по-бързо нарастващото население в градовете. Сега имаме сигурност и изобилие – за да преживяваме не трябва да знаем къде и по какъв начин е произведена храната. Индустриално произведената храна  в повечето случаи е вкусна, но здравословна и биологично чиста ли е?
         Slow Food усилено се стреми да върне културното достойнство на храната обратно, затова и намира все по-голяма поддръжка и разбиране в обществото. Бори се неуморно срещу генетично променените продукти и пестицидите. Вече се наблюдава голям бум на екологично чисти храни – органични храни. Все по-често се търсят специалитети от регионалните производители, ръчно произведени храни и продукти. Така и парите остават в региона. Продуктите започват да се избират не заради тяхната перфектна физическа форма, а заради качеството им. Но има “един недостатък” – за качеството трябва време!
         Възможно ли е едно средностатистическо семейство с деца, с нормални доходи да следва тази философия? Логичен е въпросът – можем ли да си позволим това удоволствие? Отговорът е – който намери време за тази тема, ще намери и начин. Който директно купува при производителите или от пазарите без безброи посредници, по принцип плаща по-малко. А ако сравним колко пари даваме за храна сега в сравнение с преди десетилетия, можем само да се чудим, как е възможно това? Разбира се, въпрос е и на приоритети. Например, бихме могли да се лишим от последен модел телевизор или плейстейшън и да инвестираме в храненето. Храната и здравето са тясно свързани, това е ясно на всички! Факт е, че здравословната система изнемогва, когато ние не се храним здравословно.
         Ние, консуматорите, имаме голяма, все още неосъзната сила. Нека да се възползваме от нея! Ако заложим на природосъобразните продукти, те ще бъдат рентабилни и ще преобладават в супер маркетите. Каквото се търси, това ще се и предлага – това е пазарната икономика!

четвъртък, 16 септември 2010 г.

Няколко кулинарни препоръки, за да не се сбъдне българската поговорка: "Малкото камъче обръща каруцата."

 
 
1.    Снабдете се с електронно кантарче и кухненски робот. Според мен те са най-необходимите кухненски уреди.

2.    Спазвайте грамажа и измервайте точно продуктите. Те са посочени в почистен вид: т.е. обелени, без корени, без семки...

3.    Включвайте фурната за печене поне 10 мин. предварително.

4.    Ако яйцата са малки, сложете едно повече, ако са много големи - сложете едно по-малко. Докато свикнете, ги измервайте предварително с черупките. Нормално яйце тежи около 60-65 г.

5.    За да се разбият хубаво белтъците на сняг:

-    разделяйте много добре белтъците от жълтъците (ако попадне малко жълтък в белтъците, се опитайте да го отстраните).
-    съдът, миксерът или телта трябва да са изрядно чисти (ако по тях има мазнина, няма да се разбият добре)
-    белтъците трябва да са студени
-    към белтъците обикновено слагам около една трета от общата захар на рецептата + щипка сол.

6.    Разбивайте сметаната винаги студена, ще се разбие по-добре.

7.    Шупване на мая: в паничка с около 70 мл хладка вода разтворете маята + 1 ч.л. захар. Поръсете отгоре с 1 с.л. брашно (20 г). Непременно завийте с кърпа и оставете на топло място. При течение няма да втаса.

8.    От брашното зависи колко течност ще поеме тестото, затова то е дадено в рецептата приблизително.

9.    Дадената температура на печене, времето за печене, варене и т.н. е относително точно, защото всяка печка пече различно. Печенето на торти, кексове и питки е въпрос на практика, затова не се отчайвайте, ако при първия опит не всичко е перфектно. Дайте си втори шанс! Климатът и надморската височина също играят голяма роля. Към края на печенето правете проба с клечка за зъби. Боцнете сладкиша в дълбочина, като извадите клечката и по нея има тесто, значи, че той се нуждае от още печене. Ако клечката е суха, вече е изпечен.

10.    Лимонът - преди да рендосате кората му, го измийте много хубаво с препарат и вряла вода.

11.    Водна баня: слагането на един по-малък съд в друг по-голям (дълбок) съд пълен 2/3 с вряла вода. Водата не трябва да кипи. В по-малкия съд е продуктът, който трябва да се обработи топлинно. Той не трябва да допира водата.

12.    За мен една от "тайните" за вкусно ядене е продължителното запържване на кромид лук, пресен лук, праз... Запържва се в малко мазнина, първоначално покрит с капак (около 10-15 мин.) на среден огън. Не бъркайте прекалено често. Махнете капака и пържете още около 30 мин. Към края прибавете солта. Лукът е готов, когато е сладникав на вкус. Ако не разполагате с много време, може да го изпържите и 1-2 дена предварително и после само да го подгреете.

13.    Счуканият чесън веднага се разбърква в яденето или соса, в противен случай бързо се окислява.

14.    Под щипка сол разбирайте количеството сол, което може да хванете с 3 пръста.

15.    При печене почти винаги използвам пергаментова хартия. Не залепва по принцип, а и тавата остава чиста.

16.    Някои ястия колкото по-продължително къкрят, толкова по-вкусни стават. По-добре пригответе яденето 1-2 дена предварително, отколкото в последния момент.