понеделник, 25 октомври 2010 г.

Иван Звездев ми гостува в Давос

Гледайте как Иван Звездев ми гостува в Давос! От 1.11 до 6.11 и от 10.11 до 13.11 в "Кухнята на Звездев" по БТВ

сряда, 6 октомври 2010 г.

Не е задължително да е скъпо, за да е вкусно или как да приготвим Кеезгечедер




КЕЕЗГЕЧЕДЕР (Prättigau Chäsgetschäder)

Необходими продукти:

300 г стар хляб (нарязан на кубчета с големината на орех)
100 г масло
50 мл бяло сухо вино
800 мл  1 л прясно мляко
2 3 скилидки чесън
300 350 г зрял кашкавал
сол, черен пипер и индийско орехче на вкус 


Начин на приготвяне:

1.      В голям тиган, по възможност с дебело дъно се разтопява маслото, запържва се хляба до златисто. Поръсва се с подправките. Сипва се виното, разбърква се ритмично.
2.     Отделно се стопля почти до кипване млякото, прибавя се добре счукания чесън. Сипва се на няколко пъти към хлебната маса. Размешва се вниматено докато попие.     
3.      Също на няколко пъти се добавя рендосания кашкавал. Разбърква се периодично нежно. Къкри леко 10 мин. и се отдръпва настрана от огъня. Сервира се веднага.


Винаги когато имате стар хляб, може да го нарежете на кубчета и запечете във фурната като сухар. Съхранявайте го в хартиен плик или памучна торба. При желание, пригответе това така обикновено, но и много вкусно и оригинално ястие. Познато в една малка част на швейцарския кантон Граубюнден.


Продуктите са за 4-6 порции

вторник, 5 октомври 2010 г.

Как да си направите вкусни гевречета


Необходими продукти:

400 г брашно
1 пакетче суха мая
1 ч.л. сол
1 с.л. захар
150 мл светла бира
50 г масло
морска сол за поръсване
30 г сода бикарбонат 

Начин на приготвяне:

1.      В средата на пресятото брашно се прави кладенче, Добавят се продуктите за тестото. Поръсва се с 12 с.л. брашно. Купата се покрива с кърпа и се оставя настрана докато маята шупне.  
2.     Първоначално се “замесва” с дървена лъжица и като спре да лепне се домесва с ръце за около 5 минути. Втасва покрито около час.   
3.      В съд с високи стени се кипва 1,5 л вода, прибавя се содата бикарбонат. Къкри леко 5 мин. и се отдръпва настрана от огъня.
4.      Намесва се тестото и се разделя на 8 питки. Всяка по около 80 г. Всяка питка се разточва до 36–37 см дължина. Оформя се геврек. Двата му противоположни краища се залепват с малко вода.
5.      С помощта на решетъчна лъжица гевреците се топват един по един
в приятно топлия соден разтвор. За около 20 секунди всеки. Поръсват се с морска сол.
6.      Гевреците се пекът на 2 пъти по 4 броя, върху пергаментова    хартия в тавата от фурната, предватително затоплена на 200°С около 15 минути. 
Ако ви останат за следващия ден, притоплени за 5 мин. във фурната на около 160°С са като току що изпечени.

 Рецептата е за 8 бр гевречета

понеделник, 4 октомври 2010 г.

Замесването – лесно или не?




Замисляли ли сте се – коя е за вас най-приятната миризма?
За мен това е миризмата на прясно изпечен хляб.
Първите ми спомени за собственоръчно омесени питки са от 4–5 клас. Вероятно не са били толкова зле, защото баба ми с гордост ги показваше на съседките. Винаги съм била въодушевена от това “чудо” – приготвянето на насъщния. Смилането на зърната, забъркването на тестото с различни видове зърна, добавянето на екстри, които правят печивото още по-полезно: ленено семе, слънчогледови семки, маково семе, сусам, овесени трици и т.н. Маята, която отделно набухва с помощта на малко топлинка. Самият процес на замесване, втасването, премесването и изпичането. 
Гледайки с любопитство през замъглената вратичка на фурната -  тестото сякаш оживява пред очите ми: нараства, придобива златист цвят, леко покафенява, сякаш подсказва, че трябва да бъде извадено. Уханието, което се носи в дома ми, е неописуемо, а уютът, който създава, не може да се сравни с нито един СПА-център на света...
И до ден днешен, когато съм вкъщи винаги меся някакъв вид хляб. Не само, че е много по-полезен от закупения - без химия и оцветители, а и  защото доставям огромно удоволствие на хората около мен, които са в приповдигнато настроение от творенията ми!
Посещавайки неколкократно Грузия, не пропусках възможността да опитам хачапури, един от техните големи специалитети. За тези от вас, които не знаят - това е  вид “затворена” тънка пица, най-често с кашкавалена плънка. Опитвала съм и с месен и зеленчуков пълнеж.
Години след това грузинка ми показа как става замесването и някои тънкости за него. Една от “тайните” е замесването на много меко тесто. Наблюдавайки я (ръцете й бяха ужасно много полепнали с тесто), констатирах за себе си, че ще опитам да “замеся” с дървена лъжица.
Направих няколко опита и ако съдя по думите на мои гости, съм конкурентноспособна на оригинала. Рецептата я има в готварската ми книга. Тя е чест “гост” на нашата трапеза, а в комбинация със салата е прекрасен обяд или вечеря. Не че съм открила топлата вода, но от тогава замесвам почти винаги по този начин – хем тестото става по-пухкаво и след изпичането по-хрупкаво, хем не си и цапам ръцете.
За последния Великден нямах време да замеся козунак по класическия начин и понеже не си представях празника без този така ароматен специалитет, “замесих” по моя начин. За резултата само ще цитирам думите на мой гост - германец, който възкликна, че би си купил книгата ми, само заради този специалитет!
По-долу ви публикувам рецепта на пълнозърнест хляб по “моя” метод от книгата ми, с която може да зарадвате малки и големи.
Сестра ми Калинка често ме упреква, че бих могла от време на време да напускам бойното си поле - кухнята - и да намирам повече време за масаж, маникюр, вана... За съжаление, мила сестричке, ще трябва да те разочаровам. Благодарение на обещанието ми към теб преди години отказах цигарите, но за готвенето и дума да не става! – Това е, познавам се добре - “доживотна болест”.