сряда, 1 декември 2010 г.

За Дядо Коледа и чудесата



1897 г. Осемгодишната Virginia O`Hanlon спори с приятелки съществува ли Дядо Коледа или не. Тя вярва, но много от приятелките й се опитват да я разубедят. Пита баща си, но и от него не получава убедителен отговор. Решава да напише писмо до New York Sun, един от най-уважаваните по това време вестници в Ню Йорк ."Честта" да отговори на писмото се пада на журналиста Francis P. Church. Той е бил военен кореспондент по време на американската гражданска война. Време на много мъка и липса на всякаква надежда и вяра.
Неговият отговор е много вълнуващ. Това е една от най-копираните статии през последните сто и повече години в английско говорящите вестници, а и по света.

Вирджиния пише до вестника:
„Скъпа редакция, аз съм на 8 години. Няколко мои малки приятели казват, че Дядо Коледа  не съществува.
Татко казва: „Ако в "Sun" видиш отговора, това ще е истината”. Моля ви, кажете ми истината - има ли Дядо Коледа?”

Ето и отговорът на журналиста:
„Вирджиния, твоите малки приятели не са прави. Те са повлияни от скептицизма на един скептичен век. Те не вярват на неща, което не виждат. Те не вярват, че нещо, което техният малък ум не може да побере, може да съществува. Всички умове, Вирджиния, независимо дали са на възрастни или на деца, са малки. В огромната Вселена човекът е едно малко насекомо, мравка в сравнение с безкрайния свят около нас. Съобразно интелекта ни ние сме способни да схванем цялостта от истина и знание.
Да, Вирджиния, има Дядо Коледа! Toй съществува без съмнение, както съществуват любовта, щедростта, симпатията. И ти знаеш, че те съществуват и придават на твоя живот своята невероятна красота и удоволствие.
О, ужас! Колко беден щеше да е светът, ако не съществуваше Дядо Коледа. Той щеше да е толкова беден, колкото ако не съществуваха малки Вирджинии. Тогава нямаше да съществуват детската вяра, поезията, романтиката, които да направят нашето съществуване поносимо. Ние нямаше да имаме други удоволствия, освен тези, които можем да пипнем или да видим. Вечната светлина, която озарява чрез детството света, щеше да изгасне.
Да не вярваме на Дядо Коледа!? Ти може да не вярваш и на феи! Ти може да накараш баща ти да сложи хора в новогодишната нощ край всички камини, които да чакат и да се опитат да хванат Дядо Коледа. Но дори и да не видят идването му, какво ще докаже това? Това не е доказателство, че такъв не съществува. Най-истинските неща на света са тези, които нито децата, нито възрастните могат да видят.
Видяла ли си някога танцуващи феи по поляните? Разбира се, че не! Но това не е доказателство, че те не са там. Никой не може да разбере невидяните чудеса на света. Ти може да разкъсаш една говореща кукла, за да видиш от къде и как идват тоновете. Но светът, който не виждаме, е покрит с воал, който не може да бъде разкъсан нито от най-силния мъж на света, нито дори от всички силни мъже на всички времена заедно. Само вярата, фантазията, поезията, любовта, романтиката могат да дръпнат този воал настрана, да разгледат и опишат небесната красота и блясък. Това всичко истина ли е?
Ах, Вирджиния, нищо в целия свят не е по-истинско и по-потвърдено.
Няма Дядо Коледа! Слава богу! Той е жив и ще живее вечно. И след 1000 години, Вирджиния! Не, и след 10 пъти по 10 000 години ще потегля с шейната си, за да радва детските сърца.

Няма коментари:

Публикуване на коментар