понеделник, 4 октомври 2010 г.

Замесването – лесно или не?




Замисляли ли сте се – коя е за вас най-приятната миризма?
За мен това е миризмата на прясно изпечен хляб.
Първите ми спомени за собственоръчно омесени питки са от 4–5 клас. Вероятно не са били толкова зле, защото баба ми с гордост ги показваше на съседките. Винаги съм била въодушевена от това “чудо” – приготвянето на насъщния. Смилането на зърната, забъркването на тестото с различни видове зърна, добавянето на екстри, които правят печивото още по-полезно: ленено семе, слънчогледови семки, маково семе, сусам, овесени трици и т.н. Маята, която отделно набухва с помощта на малко топлинка. Самият процес на замесване, втасването, премесването и изпичането. 
Гледайки с любопитство през замъглената вратичка на фурната -  тестото сякаш оживява пред очите ми: нараства, придобива златист цвят, леко покафенява, сякаш подсказва, че трябва да бъде извадено. Уханието, което се носи в дома ми, е неописуемо, а уютът, който създава, не може да се сравни с нито един СПА-център на света...
И до ден днешен, когато съм вкъщи винаги меся някакъв вид хляб. Не само, че е много по-полезен от закупения - без химия и оцветители, а и  защото доставям огромно удоволствие на хората около мен, които са в приповдигнато настроение от творенията ми!
Посещавайки неколкократно Грузия, не пропусках възможността да опитам хачапури, един от техните големи специалитети. За тези от вас, които не знаят - това е  вид “затворена” тънка пица, най-често с кашкавалена плънка. Опитвала съм и с месен и зеленчуков пълнеж.
Години след това грузинка ми показа как става замесването и някои тънкости за него. Една от “тайните” е замесването на много меко тесто. Наблюдавайки я (ръцете й бяха ужасно много полепнали с тесто), констатирах за себе си, че ще опитам да “замеся” с дървена лъжица.
Направих няколко опита и ако съдя по думите на мои гости, съм конкурентноспособна на оригинала. Рецептата я има в готварската ми книга. Тя е чест “гост” на нашата трапеза, а в комбинация със салата е прекрасен обяд или вечеря. Не че съм открила топлата вода, но от тогава замесвам почти винаги по този начин – хем тестото става по-пухкаво и след изпичането по-хрупкаво, хем не си и цапам ръцете.
За последния Великден нямах време да замеся козунак по класическия начин и понеже не си представях празника без този така ароматен специалитет, “замесих” по моя начин. За резултата само ще цитирам думите на мой гост - германец, който възкликна, че би си купил книгата ми, само заради този специалитет!
По-долу ви публикувам рецепта на пълнозърнест хляб по “моя” метод от книгата ми, с която може да зарадвате малки и големи.
Сестра ми Калинка често ме упреква, че бих могла от време на време да напускам бойното си поле - кухнята - и да намирам повече време за масаж, маникюр, вана... За съжаление, мила сестричке, ще трябва да те разочаровам. Благодарение на обещанието ми към теб преди години отказах цигарите, но за готвенето и дума да не става! – Това е, познавам се добре - “доживотна болест”.


Няма коментари:

Публикуване на коментар