сряда, 17 ноември 2010 г.

Известните вярват на небцето й


Получавалата комплименти от Анджелина Джоли дама е отворена да готви съвместно с пазарджишките любители на кухнята

Петя Щифлер е млада, но известна кулинарка, а за нея се сещат величини като Омар Шариф, Анджелина Джоли и Шарън Стоун. Жената, за която вещият и в кулинарията Пласидо Доминго казва, че никой по-добре от нея не може да приготви по-вкусна вечеря. Тя познава хранителните навици и на Зинедин Зидан, на покойния Лучано Павароти, на Ален Делон, на Франц Бекенбауер, но не обича да говори за това. Макар че като съпруга на известния хотелиер и президент на белгийския Стандарт-ЛиежРето Щифлер обикаля света или посреща именити гости. Семейството живее в старата фамилна къща на Щифлер на един от склоновете на швейцарския курорт Давос. Родословното дърво на съпруга й е известно още от 1580-а и родът е един от най-старите в Швейцария.

Но това е само външната страна на нещата.
Затова и тя не обича да говори за тези си познанства. Вътрешната е това, което ги сближава - случването на едно ястие от замисъла му до отнасянето на блюдото с остатъка от гозбата.
Често констатирам, че познавам вкуса на много мъже по-добре от собствените им жени”, казва Петя. Тя е обикновена млада жена, която спонтанно предлага в блога си рецепти, пита свои познати дали слагат няколко супени лъжици с олио върху тиквата преди да я метнат във фурната, или пък ги съветва да сложат парченца от същата тази тиква в купичките с крем карамела преди да го сложат на водна баня. Показва им прясно изпечените гевречета с бира и тежко и горко на диетиците, които са ги зърнали.
Това е и причината, която я накарала да издаде книгата 111 рецепти около света”, признава тя. С нея си комуникираме в продължение на две седмици по интернет и аз виждам една ангажирана постоянно Петя Щифлер, дори, когато е в София. Отива на прием, посреща гости, ходи на концерт на Васко Василев (Беше грандиозен, отдавна не се бях чувствала толкова горда, че съм българка!”). Но това не й пречи да изрази готовност да зарази с любовта си към готвенето и пазарджичани. Стига да е в България и да я поканят. В региона ни има поставена кулинарна традиция с фестивалаШарена трапеза в Баня, а тази година се обогати и с феста на традиционните продукти в Радилово (такава амбиция има и фестивалът Пъстра трапеза”). Петя Щифлер с удоволствие споделя опита си и може да сглоби професионална кухня на място и да направи чудеса
С демонстрация на всякакви кулинарни теми - здравословно хранене, традиционни ястия, а дори и любими рецепти на известни хора”. Нещо подобно направи и Иван Звездев, който преди дни в Калугерово попивалекциите на местни кулинари. Впрочем той неотдавна гостува в Швейцария на Петя Щифлер и засне серия от десетина предавания. Много интензивни, но и много интересни дни имахме с него, казва тя. Ще излъчат предаванията му от началото до средата на ноември и ще видите как се закусва на някои места - с кафе и чашка ракия или с чай със захар и с червено вино, открехва малко вратата на кухнята кулинарката със загадъчна усмивка. Измежду различните кухни по света харесвам по принцип хубавата кухня. Всяка държава има нейните специалитети и оригинални ястия. От приятел-готвач (немец) чух интересна теза - колкото по-напреднала е една страна, толкова по-разнообразна и изискана е кухнята й. Дали е така? Аз пък знам, че не е необходимо едно ястие да е скъпо, за да е вкусно. Това го научих от бабите ми, около които се въртях като малка. Цял живот ще ме придружават миризмите на манджичките, които те забъркваха, казва Петя. За нея миризмата на миризмите е тази на прясно изпечения хляб. Интересно коя е номер две? “Как коя, миризмата на печени чушки, отговаря без да се замисля тя. Вдишвам я с огромно удоволствие по улиците ни.
Нашата национална кухня може да привлича гастрономически туристи. Но за целта трябва да се върне към корените си, и то, без нитрати и продукти от съмнителен внос. Много пъти на Запад, като кажа, че съм от България, и мнозина, особено по-възрастните, веднага си спомнят за вкусните бели праскови и десертното грозде, за доматите, които сме изнасяли”.

Програмата на семейство Щифлер и в София е достатъчно запълнена. През уикенда двамата със съпруга й тичаха на маратона в Турция.
Избрахме си дистанция от 15 км и я пробягахме. Стартът на маратона е в Азия, минаваме през Босфора и финалът е в старата част на града.
Общо участниците бяха 100 хиляди, от които 10 хиляди чужденци. Често се шегувам със сестра ми, че девизът ми е Тичам, за да ям, защото не можеш само да обичаш да похапваш добре (съпругът й Рето пък отговорил на Бернар Тапи, че именно с кросове насмогва на кулинарните изкушения на Петя, б.а.). Вчера се явявах на първите си изпити за ловец, утре ще стрелям. Преди малко направих няколко заготовки за гостите ми утре вечер. Както казват французите, Mise en place, буквално, всичко на мястото си. Без предварителна подготовка не би могъл да функционира нито един добър ресторант, а и много хора биха посрещнали по-често гости, ако се подготвяха по-отрано, пояснява г-жа Щифлер. Така няма да посрещат гостите си преуморени, а с чаша питие в ръка. Макар че в подготовката няма време дори да поседнеш за секунда, защото винаги има нещо да се свърши подбор на продуктите, готвене, украсяване и подреждане на масата, подготвяне на хапки за аперитива. “Приятна умора, вметва тя. Защото през цялото време си представяш как ще протече вечерта. Е, обикновено остават минутки за посядане, но... ги използвам и тях за някоя глезотийка за гостите ми”.
В кухнята е важно и да имаш мисъл за готвенето. Откъде идват идеите за рецептите на Петя? “Навсякъде. По време на пътуванията, при посещенията на ресторанти или при приятели-добри домакини. В Швейцария съм ходила на много готварски курсове, имах и щастието да наблюдавам процеса на готвене в най-добрите ресторанти в Давос. Помагам им мъничко, разпитвам готвачите за безброй подробности, тънкости, тайни”... Е, понякога се усещам, че прекалявам, но пък те знаят, че готвенето е голямата ми страст и не ми се сърдят. Прочитайки или опитвайки една рецепта веднага, почти със стопроцентова точност, вече зная какви са съставките и дори усещам вече вкуса й. Имам доста изострено чувство за това кое е вкусно и кое не е. По света има много добри готвачи, но истински добри са тези, които могат да овкусят едно ястие
Понякога, като при “Кеезгечедер”-а (виж рецептата отдолу, б.а.) успях да улуча пропорциите от първия път. Но няколко пъти правя опити да направя knodel (най-вече австрийски специалитет - правят се топки от малки кротончета хляб, малко брашно, яйца, подправки, лук по желание, кашкавал... и се кипват нежно във вода). Не ми се получава и това си е!
Разпадат се във водата. В такива случаи анализирам нещата. Тук специално мисля, че аз съм си виновна - винаги се стремя да е по-полезно и ползвам в случая пълнозърнест хляб, а в Австрия съм ги опитвала винаги с бял хляб. Но всеки е имал катастрофи в кухнята, знае г-жа Щифлер. Готвейки с много добри готвачи съм била свидетелка и на малки катастрофи от тяхна страна. Но пък нали най-големите успехи идват след неуспехите ни”. Българката си записва оригиналните комплименти, които получава. Приятел на семейството в Давос спонтаннно й признал, с пълна с прясно изпечени питки уста, че ако завърти такъв бизнес, пекарниците Чарли в града ще фалират. А все пак става дума за най-изисканата верига пекарници. За нея обаче особено скъпи са комплиментите на кума на семейството, покойният бизнесмен и собственик на Олимпик” (Марсилия), милионерът Роберт Драйфус. Този скъп приятел беше един от най-големите ценители на кулинарното изкуство, които познавам. Но не само това. Обожаваше и музиката - класическа, френски шансони, руски цигански романси... Не мисля, че е танцувал през живота си с друга жена толкова, колкото с мен. Наричаха го Дон Кихот заради безрезервната му обич и вяра в хората. Приготвях му любими негови ястия - охлюви по бургундски, пастет от гъши дроб (flagra) с прясно изпечен хляб briosh (хляб с доста масло и яйца), индийско къри... Последните години, заради болестта му (спомина се от левкемия) ми даваше аз да дегустирам вината по ресторантите и се шегуваха, че с Рето вярват сляпо на небцето ми.
За известните личности не иска да говори. Още по-малко, да разказва пикантерии. За нея това си е предателство. Не можеш, хапвайки и пийвайки заедно с някой, да споделяш такъв интимен момент като яденето, а след това да го разтръбиш по медиите. Така смята Петя Щифлер.
Не искам да си правя евтина реклама на техен гръб. Но вярвайте ми, те са много скромни и естествени хора, без специални претенции и изисквания.
Повечето известни хора, които познавам, обичат шопска салата. Неслучайно съм започнала с мой вариант шопска салата готварската ми книга. Пътувайки много, тези хора са зажаднели обикновена домашно приготвена и екологично чиста храна. За най-изисканите ми гости поднасям най-семплите ястия. А когато те са сготвени с много любов, придружени с подобаващи питиета и сервирани на близки по дух и вкус хора - място за неуспех няма.
Петя Щифлер обича да хапва в парижкия Chez l'ami Louis - бистрото е отворено през 1924 година, а тя споделя, че ароматът, който витае във въздуха, се променя на всеки няколко минути. Не казва, че точно тук семейството е вечеряло в компанията на Бил Клинтън, Жак Ширак и други политици, бизнесмени. Другото й любимо място е най-известният ресторант в Швейцария - Kronenhalle в Цюрих, който си стои там от 1925-а
Когато обикаляш из целия свят не може да се разминеш и с по-необичайни ситуации. Така например в Индия Петя и спътниците й тръгват от хотелТадж Махал палас в Мумбай и само няколко дена по-късно хотелът е превзет от терористи, а убитите са десетки. Тя знае и какво е да пътуваш в самолет само с мъже. Това станало, когато Рето бил президент на Олимпик” (Марсилия), по времето когато Йордан Лечков риташе там. Вероятно това е мечта на много жени, но аз се чувствах странно, спомня си с усмивка гастрономката. Друг път се изненадала, че вместо в луксозен хотел в Аахен ги настанили в скромни, малки стаи. Бекенбауер констатирал колко е хубав хотелът, Щифлер му опонирали. Кайзер Франц веднага отишъл на рецепцията и се оказало, че оттам помислили Рето и Драйфус за шофьорите на господата Драйфус и Щифлер, защото имали навика да ходят облечени неглиже...
Много е важно да се наслаждаваме на малките хубави моменти и то СЕГА! Не утре или другата година! Роберт даде идеята за заглавието на книгата ми. Аз се бях спряла на едно-две други, но неговото веднага ги обори... не е само книгата. Тефтерите и тетрадките ми са доста на брой и са разхвърляни на много места в България и Швейцария. Понякога намирам тетрадки, отдавна забравени, при майка ми и баба ми... Но два-три тефтера пътуват с мен навсякъде. Не се знае какво може да се случи по пътя.
Коя е крачката, която прави от занаята в кухнята изкуство, питаме Властелинката на тенджерите. “В начина на мисленето, веднага казва дамата, чиято мечта всъщност е част от вашата, от нашата мечта.
Французите делят хората на GOURMET и GOURMOND. Първите са хора, които се наслаждават на малки количества храна, но приготвена и поднесена с вкус. Вторите са хора, за които е по-важно количеството от качеството. Мечтата ми е хората, които готвят по моите рецепти, да знаят предварително, че това са много вкусни и изпитани ястия. И да са убедени, че резултатът накрая ще е отличен. Какво по-приятно от това да се съберем около масата всички, които се обичаме, и да се наслаждаваме как хапват с наслада, общуват щастливи и весели, забравили всекидневните неволи и потънали в хармонията и уюта на момента”.


Тодор ГРОЗДЕВ, в-к Знаме

Няма коментари:

Публикуване на коментар